Задавали ли сте си въпроса, кои са ключовите моменти, които направиха софтуерът с отворен код толкова успешен? В тази статия ще откриете деветте най-значими събития, спомогнали за разпространението на Отвореният код. Списъкът е подреден хронологично. Може би ще има несъгласни с избора на събитията, но това е почти неизбежно щом става въпрос за процес развиващ се доста бързо в последните години. Фокусът на подборката е върху такива събития, които са помогнали Отвореният код да бъде с крачка пред другите, както и от събития които са подсилили репутацията на софтуера с отворен код в очите на потребителите.

1980 – появява се UseNet

Включването на Usenet в този списък може да предизвика спорове, но развитието на отворения код винаги е било движено от сътрудничеството. С появяването на Usenet програмистите вече могат да си сътрудничат в световен мащаб, както никога преди; също така и лесно да обменят файлове помежду си.
Usenet (изградена върху инфраструктура, която днес се нарича Интернет) в много отношения е предшественик на днешните интернет форуми и предхожда днешната World Wide Web с около десетилетие.

1983 – Ричард Столман започва проекта GNU

Започнат от Ричард Столман (Richard Stallman) през 1983г. проектът GNU представлява план за масово сътрудничество за разработване на свободен и отворен софтуер. Този проект процъфтява и до наши дни. Освен създаването на ГНУ, през 1985г. Столман основава Фондацията за Свободен софтуер (Free Software Foundation), която финансира общността на свободния софтуер.
Проектът ГНУ довежда до разработването на огромно количество отворен софтуер и ражда лиценза GNU GPL (General Public License), може би най-популярният модел за отворен лиценз до момента. С появяването на Linux ядрото, именно софтуерът GNU дава възможност Линукс да се превърне в самостоятелна ОС.

1989 – започва работата по 386BSD

Въпреки че BSD Unix е с отворен код в продължение на много години и тя е една от първите с лиценз за отворен код (BSD License), за съжаление потребителите имаха нужда от отделен лиценз и от AT&T, за да могат да ползват BSD, тъй-като тя използва AT&T Unix код.
Този проблем бе „изчистен“ окончателно през 1992г. от Лин и Уилям Джолиц създавайки 386BSD (известна като Jolix). Разработвана от 1989г, Jolix е първата напълно свободна, с отворен код версия на BSD, независеща от лиценза на AT&T. Тя дава началото на няколко други версии, които са в широка употреба днес – FreeBSD, NetBSD и OpenBSD.

1991 – Линус Торвалдс създава Линукс

Решението на Линус Торвалдс (Linus Torvalds) да направи собствена версия на ядрото на Minix, довежда до световно извесния Linux. (Интересен факт е, че първоначално той е искал да го нарече Freax) Ядрото на Линукс става последното парче от пъзела на проекта GNU, като предоставя напълно безплатно и с отворен код истинска операционна система.

1993 – основаването на Red Hat

Red Hat – компания базирана около собствената си Линукс дистрибуция успя да „вкара“ отворения код в големия бизнес. Оказа се че разработката на компанията може да бъде изключително полезен продукт, който в същността си е с отворен код.
За да придобиете представа за популярността на Red Hat – когато става публична през 1999г. прави една от най-големите печалби „първи ден“ в историята на Уолстрийт.

1994 – започва разработването на MySQL

Михаел Видениус и Дейвид Аксмарк (Michael Widenius, David Axmark) започват разработването на MySQL през 1994г., а първата версия излиза през 1995г.
През годините MySQL се превръща в предпочитан продукт за работа с база данни от голям брой фирми и сайтове като Facebook и Wikipedia. Според статистиката до 2009г. MySQL има над 11 милиона инсталации по цял свят.
MySQL, също както Red Hat показа, че отвореният софтуер може да бъде полезен за големия бизнес. През 2008г. Sun плати 1 милиард долара за да придобие компанията.

1996 – Apache превзема Мрежата

Apache HTTP сървърът е пример как един продукт с отворен код може да доминира напълно на пазара. Базиран на NSCA HTTPd, един от първите сървъри, Apache стават най-разпространеният софтуер за уеб-сървъри от 1996г. насам и по всичко личи, че това няма да се промени скоро.

1998 – Netscape „отварят“ кода на техния браузър

В началото на 1998 във все по-отчаяната битка с Майкрософт и Internet Explorer, Netscape най-накрая решава да освободи кода на своя уеб браузър, което дава началото на свободната общност около Mozilla и царуването на Firefox.
Въпреки че в наше време Netscape e избледнял и старомоден, без тази историческа крачка нямаше да се създаде Mozilla, а без нея нямаше да има Firefox – а всички знаем колко влиятелен стана този браузър.

2004 – Canonical създава Ubuntu

Когато компанията „Каноникал“ на южноафриканския милиардер Марк Шатълуорт (Mark Shuttleworth) създава базираната на Debian дистрибуция Ubuntu, много малко хора са си представяли огромният успех, който последва. Ubuntu много бързо стана най-разпространената Линукс дистрибуция, особено за настолни (desktop) компютри и по този начин направи Линукс достъпен за масовите потребители, както никоя друга дистрибуция.

How to make a translation

1. Open the lang folder and find the redline.pot file.
2. Open the .POT with program like poEdit
3. Make your translation and save it as a .PO file. Give it a proper name with country code xx_XX (example: en_US.po)
4. poEdit usually creates automatically .po and .mo files at the same time. Make sure .mo is created. (if it doesn’t – change the settings of poEdit)
5. Put the so created xx_XX.mo (example: en_US.mo) file into the lang folder
6. That’s all. You’ve done it!

Note: The file „.mo“ is the real localization file, but if you want to change/edit the translation use the .po file, so don’t delete it.

If you want to make other people happy, share your translation and it will be distributed with RedLine package. Just send me an email at: With .po and .mo files, describe what is the language and provide some info about you (name, email, website, etc.) in order to include you in the theme description as a contributor.
As the theme is distributed under the GNU GPL, you need to know that your translation will be distributed in the same way too.

Available languages so far

• English (en_US) – default
• Bulgarian (bg_BG) by Yulian Yordanov

Като цяло можем да избираме между две възможности – да изпратим файловете с е-поща или да ги качим на сървър, от където да бъдат достъпни за сваляне. Електронната поща е удобен начин за комуникация, но почти всички „пощи“ имат лимит за големината на споделяните файлове. В такъв случай ни остава другата алтернатива – използването на уеб-хостинг.
В тази статия ще се спра само на безплатните уеб-услуги за хостване на файлове. Освен че не изискват такса за ползване, някой от тях предлагат и защита с парола на споделяното.

Pando

Pando е безплатен П2П софтуер, с който можете да сваляте и изпращате големи по размер медийни файлове.
Макс. размер: 1GB | Регистрация: Да | Защита с парола: Да

Streamfile

Streamfile е уеб-услуга базирана в Стокхолм, Швеция. Има лесен за употреба интерфейс.
Макс. размер: 300MB | Регистрация: Не | Защита с парола: Не

Wikisend

Wikisend – място за качване и сваляне на големи и малки файлове; медия, архиви и всякакви други формати.
Макс.размер: 100MB | Регистрация: Не | Защита с парола: Да

Box

Box е онлайн склад, от където може да споделяте ваши файлове или папки.
Макс. размер: Без ограничение | Регистрация: Да | Защита с парола: Да

File Dropper

File Dropper
Макс. размер: 5GB | Регистрация: Не | Защита с парола: Не

PipeBytes

PipeBytes Бързо споделяне на музика, филми, презентации и други видове файлове.
Макс. размер: Без ограничение | Регистрация: Не | Защита с парола: Не

Mail Big File

Mail Big File
Макс. размер: 200MB | Регистрация: Не | Защита с парола: Не

4Shared

4Shared
Макс. размер: 100MB/файл, 5GB общо | Регистрация: Да | Защита са парола: Не

SendThisFile

SendThisFile ви дава възможност да изпращате и получавате големи файлове от всеки и от всякъде.
Макс. размер: Без ограничение | Регистрация: Да | Защита с парола: Да

Files2U

Files2U – уеб-базирана услуга за споделяне на големи файлове.
Макс. размер: Без ограничение | Регистрация: Не | Защита с парола: Код

Driveway

Driveway е услуга, която ви дава възможност за споделяне чрез уеб или директно от вашия компютър.
Макс. размер: 500MB | Регистрация: Не | Защита с парола: Не

MediaFire

MediaFire
Макс. размер: 100MB | Регистрация: Не | Защита с парола: Не

Drop.io

Drop.io – място за поверително споделяне на файлове, чрез уеб, е-поща, мобилен телефон и други.
Макс. размер: 100MB | Регистрация: Не | Защита с парола: Да

Dropbox

Dropbox е софтуер, с който може да синхронизирате файлове онлайн или между няколко компютъра, също така може да споделяте тези файлове с вашите приятели.
Макс. размер: Без ограничение | Регистрация: Да | Защита с парола: Да

Senduit

Senduit
Макс. размер: Без ограничение | Регистрация: Не | Защита с парола: Да

Може би няма по-загадъчна сентенция в продуктите на Microsoft, от известната фраза „Lorem ipsum…“.
Не губете време в търсене на превод. В действителност фразата няма практически смисъл, нито е парола към скрито съкровище някъде в имението на Бил Гейтс.
„Lorem Ipsum“ е случаен текст (изглеждащ сякаш е на латински), който се използва за тестване и настройки как да изглежда един текст в документи, преди да бъдат запълнени с истинското си съдържание.

По-долу е описан малък трик – как да се създаде автоматично такъв текст, без да се налага да го пишете дума по дума.

1. Отворете нов документ на Word
2. Напишете =lorem() и натиснете Enter
3. Тази команда ще създаде три абзаца текст с Lorem Ipsum съдържание
4. Ако искате да направите по-дълъг текст, то в командата по-горе може да поставите променливи: =lorem(Брой абзаци, Брой редове)
5. Примерно: =lorem(5,8) ще създаде пет абзаца текст с по осем изречения

Lorem ipsum dolor sit amet, consectetuer adipiscing elit. Maecenas porttitor congue massa. Fusce posuere, magna sed pulvinar ultricies, purus lectus malesuada libero, sit amet commodo magna eros quis urna.

Nunc viverra imperdiet enim. Fusce est. Vivamus a tellus.

Pellentesque habitant morbi tristique senectus et netus et malesuada fames ac turpis egestas. Proin pharetra nonummy pede. Mauris et orci.

Новият релийз кандидат на Windows 7, който ще излезе на 5-ти май, ще бъде безплатен за ползване в продължение на една година (до 1 юни 2010).
През този период ще бъдат достъпни безплатно и всички ъпдейти, подобрения и обновления към W7.

Според Джон Къран – директор на Windows Client Group, новият Windows 7 е успял да преодолее негативните мнения, които заобикаляха неговия предшественик (Виста).

„Положителните нагласи и очаквания стават все повече, и са доста над нивото за очакванията при излизането на Vista. Хората са възхитени от Windows 7”

Да се надяваме, че новата операционна система наистина ще оправдае очакванията на потребителите.

По материал на CrunchGear

OneSwarm е интересен, нов софтуер създаден във Вашингтонският университет. По същество това е съвсем нова Р2Р-технология – като bittorrent с тази разлика, че дава възможност за пълна анонимност.
Идеята при протоколите BitTorrent и Gnutella е споделянето на файлове да става с всеки, който ги поиска. Но по този начин дейността на един потребител може да бъде проследена от трети (заинтересовани) лица.

Създателите на OneSwarm твърдят, че техният проект връща контрола върху сигурността на данните, които споделят в ръцете на самите потребители.
Технологията работи по следния начин: вместо информацията относно споделянето да се обявява публично и да е без възможност за контрол от потребителя, използвайки OneSwarm всеки юзър може да определи статуса на споделяните файлове – публични, за споделяне с приятели или за споделяне само с определени хора. Създателите на OneSwarm наричат този процес F2F (friend-to-friend), по аналогия с P2P (peer-to-peer).
Още едно предимство е отвореният код на софтуера и достъпността му до всички операционни системи. На страницата за сваляне може да откриете версии за Mac OS, Windows и Linux.

Има и недостатъци – основният (към момента) е, че проектът все още е в процес на активно разработване и авторите не изключват възможността за бъгове. Но това дава надежди за подобряването и усъвършенстването на проекта.

А казват, че е трудно да се завладее пазара на браузърите. Въпреки водещата роля на Microsoft в световен мащаб, има някои места, където Firefox е най-разпространен браузър.
Едно от тях е Антарктида – според GlobalStats (една нова услуга от StatCounter), през 2009 там е бил използван само Firefox.

Предполагам че данните са получени от един единствен потребител – а той е използвал Firefox.
Ако хвърлим поглед назад в статистиката ще видим, че Internet Explorer също е бил използван на континента, но за тази година всичко е Open Source

И още малко от статистиката: най-използваната операционна система е Windows 2003 (80%) и Windows XP (20%). Не е изненада, че единствената търсачка, използвана на Антарктида е Google.

По материал на Mashable.com

1. Първото, което трябва да направите е да архивирате файловете (във формат zip или rar), които искате да скриете.
2. След това поставете в отделна папка архива заедно със снимката, която ще използвате – примерно в C:\Test
   
3. Отваряте конзолата на Windows – от бутон Start > Run, задавате команда cmd
   
4. В DOS прозореца напишете cd c:\test и натиснете Enter
   
5. Напишете copy /b името-на-снимката + името-на-zip/rar-файла името-на-новия-файл.jpg и натиснете Enter.
   
6. Това е. Новият файл ще бъде записан в същата папка.
   

Когато се опитате да го отворите – ще видите само картинката. За да видите скрития архив – трябва да отворите „снимката“ с архивиращата програма, която ползвате WinRAR, WinZip или друга.

Благодарности за идеята – Ask The Admin

След скромното си повяване, торент-протокола се разви до най-мощният метод за Р2Р. Но по много причини, като нарушаване на авторски права или генериране на голям трафик, не всеки Интернет-потребител може да използва този удобен начин за споделяне на файлове.
Много администратори блокират възможността за връзка с торент-мрежите, ограничавайки по този начин възможността на потребителите да свалят торенти или файлове. Все пак, има начини да се заобиколят преградите.

TXTor

Нека да започнем с най-простият. Понякога мързеливите мрежови администратори филтрират „.torrent“ файловете. Според тяхната логика, ако не може да се свали торент, няма да може да се свали и споделеният файл. Да, така е и не е.
Ако вашият проблем е такъв, може да използвате TXTor. В общи линии, услугата работи така:

• казвате на TXTor адреса на „.torrent“-файла
• те го свалят и преименуват в .txt
• след това получавате линк (връзка) към преименувания файл
• сваляте файла и го преименувате отново на „.torrent“.

За съжаление TXTor не може да помогне, ако вашият интернет-доставчик блокира/филтрира торент трафика. От сайта на TXTor съветват потребителите да опитват със смяна на портове или с криптиране на трафика, но не винаги е резултатно. Ако настройването на портове е твърде сложно за вас, има един по-лесен начин.

BitLet

Истински онлайн торент-клиент, който работи както инсталиращите се подобни програми.

• в полето се поставя връзката към торента (или може да се използва свален торент-файл) и се натиска „Download Torrent“
• BitLet ще ви попита къде да се запише споделеният файл
• след като посочите място, процесът по сваляне започва.

Torrent Relay

Може да се каже, че това е подобрен онлайн клиент. Достъпен е както от обикновен браузър, така и от iPhone, iPod Touch, Play Station 3 и други мобилни устройства.
Ето как работи:

• задава се адресът на торента
• споделяният файл се сваля на сървъра на Torrent Relay
• потребителят получава HTTP адрес за сваляне на файла от техния сървър.

Положителното в случая е, че свалянето на торенти става достъпно до всеки от всякъде. Недостатъкът е, че заради големия трафик (както може да се очаква от такъв вид услуга) понякога свалянето от сървъра е твърде бавно, освен ако не станете „привилегирован потребител“ (разбирай – платен).
При тестването с малки файлове не се забелязва забавяне, но ако сваляте големи файлове или връзката ви не е достатъчно стабилна, може да се замислите за платената опция.

ImageShack

Освен безплатен хостинг за картинки и снимки, ImageShack дава възможност за сваляне на торенти. Единственото, което ви трябва е да се регистрирате в сайта.
На пръв поглед, ImageShack изглежда перфектният избор – потребителите могат да свалят торенти и да ги запазват в собствения си акаунт, след това файловете могат да се свалят от всякъде и от всеки потребител, ако споделите файла. Ограниченото дисково пространство за безплатните акаунти, може да се каже, е повече от щедро – 5GB място за съхранение на файлове и 10GB трафик на месец.

Instant Torrents

Instant Torrents беше перфектният сайт. Отваряйки сайта, потребителите можеха да предоставят връзка към торент-файл (или свален торент от компютъра). След това Instant Torrents свалят съдържанието на техните сървъри, от където може да се свали от потребителя. Свалените файлове са на разположение 20 дена. Но както споменах в началото – този начин на работа изисква огромни ресурси и много силен трафик.
Така че, в момента Instant Torrents промениха правилата. За да могат да свалят файлове с Instant Torrents, потребителите преди това трябва да са свързани с Ivacy Network (платена услуга). Като бонус потребителите имат възможност да преглеждат вече свалените файлове в Instant Torrents и да ги свалят директно от тях.

Статията е на Jeffry Thurana от www.makeuseof.com.

Това е особено полезно при сайтове като Netvibes, които са агрегатори на съдържание от други сайтове и имат много допълнителни екстри. Всеки вграден модул в Netvibes има собствени бутони за управление и това поставено в екрана на обикновения браузър изглежда твърде претрупано.

Сега с Chrome съм си изнесъл иконка на десктопа и отварям Netvibes направо от нея. Много приятно изглежда, почти като самостоятелна програма. Намирам го за доста практично, защото ползвам джаджите на Нетвайбс почти всеки ден.
Хмм, тоя Кром започва да ми става все по-симпатичен.