Posted via email from yulian’s posterous

    Аз съм онзи сърдит млад човек, онзи, който избра да остане в страната си, защото намери смисъл в нея. Слушах достатъчно за “онези” времена преди 1989 г., сблъсках се с голямата промяна върху раменете на баща ми, който крачеше по студения площад. После разбрах достатъчно за тоталитаризма от разказите на родителите ми и техните родители. Малко по-късно почнах да правя разлика между демокрация и тоталитаризъм, между свободата на словото и Големият брат – Всевиждащото око.

     Или си мислех, че правя разликата.

     И тъкмо отпразнувахме 20 години от Голямата промяна, и съм на път да реша, че разлика няма. Една крачка, една-единствена крачка само трябва да направи МВР, и моята неприкосновена, лична свобода ще бъде отнета.

     Онази свобода, заради която баща ми крачеше в студената зима. Заради която вървяха и много други. Електронната ми кореспонденция, глупостите ми във Facebook, SMS-ите и разговорите ми – сутрин, обед, вечер, нощем, призори, пролет, лято, есен и зима, ще бъдат контролирани от Големият брат, Всевиждащото око или все ми е едно от кого.

     Има-няма три седмици, и народните представители ще трябва окончателно да си кажат тежката дума и да осъдят съдбата на моята свобода.

Предварвайки трите седмици, искам като (все още) свободен човек в свободна страна да кажа това, което мисля. Властта унижи баба ми, като не й даде 25 лв. за Коледа, защото пенсията й е 210 лв. Баба ми погледна на това с голяма усмивка и още по-голямо презрение. Ще мине без пуйка, портокали, банани, уиски, фъстъци, луканка, филета, торта и тем подобни глезотии, просто защото те не могат да заменят достойнството й. Тя е над тези неща. Ще си обуе дебелите топлинки и ще си чете книга. Пет пари няма да даде за Станишев, Доган и Царя или който там е виновен. И тях ще подмине с голяма усмивка и още по-голямо презрение. А поредните политически решения ще приеме кротко: “Всичко в историята се повтаря, запомни това от баба си”.

     Но не е там работата.

Предварвайки трите седмици, искам като свободен човек в свободна държава да заявя, че вали сняг, защото е зима и защото това е нормално. Не е нормално обикновеният човек, който трябва да отиде на работа, за да храни семейството си, да се тътри с часове по заледени пътища, километрични опашки и между снегорини, които “чистят” с вдигнати гребла. Не е нормално и да приема всичко това с иронична усмивка и тиха псувня. Защото, както беше казал един психолог, апатията е най-яркият знак за социалната депресия, обхванала обществото.

     Но не е там работата.
  
Предварвайки трите седмици, искам като свободен човек в свободна страна да заявя, че изобщо не ме интересува някакъв си тип Гейзо ли, Мейзо ли – все тая – бил в Германия или не бил в Германия, пък не бил минал границата със Сърбия, пък поседял малко в ничия земя. Хич даже не ме интересува Маймуната, Бизона, Дебелия, Слабия, Червото, Гущера, Червея, Охлюва и не знам кой си какво и що. Все ми е тая кои са. Те са проблем на МВР, но МВР да не го решава, отнемайки свободата ми.

     Но не е там проблемът.

Предварвайки трите седмици, искам като свободен човек в свободна страна да заявя: Когато (ако) Народното събрание одобри окончателно промените в Закона за електронните съобщения, никога повече в чат-а или в телефонните си разговори няма да кажа, че властта е силна на думи и слаба на действия, няма да критикувам и да казвам мнението си на висок глас.

     Или НЕ – ще го правя и ще го правя още по-ожесточено, за да има смисъл оная зима преди 20 години. Ако трябва, пак ще застана върху раменете на баща ми, за да извикам отвисоко, че СИ ИСКАМ СВОБОДАТА.

     Защото, ако ми Я отнемат, тогава малкия камък от Берлинската стена, отчупен от родителите ми, ще престане да бъде реликва и ще се превърне в сувенир.

     Предварвайки трите седмици, искам ВСЕ ОЩЕ като свободен човек в свободна страна да заявя, че съм много ядосана. Доскоро се гордеех, че съм живяла твърде малко в “ония” времена, за да ги помня отчетливо и да усещам пораженията им.

     Сега не се гордея с действителността.

     Сега съм един млад сърдит човек, който не желае службите да знаят на кого какво съм писала, какви контакти имам и кога с кого общувам. И оправданието, че така МВР ще работи ефективно, не върви. Не желая никой да наблюдава живота ми.    

Така разбирам свободата.

Да, точно така.

     На 4 юли 1776 г. в Декларацията за независимостта американските губернатори заявяват: „Всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотнемаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие”.

     През 1879 г. е гласувана Търновската конституция, чийто чл. 77 гласи: „Частни писма и частни телеграфически депеши съставят тайна и се броят неприкосновени. Отговорността на длъжностните лица за нарушение тайната на писма и депеши ще се определи по особен закон”.

     В Конституцията на Република България от 1991 г. пише: “Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име”. (Чл. 32.)

     И още: “Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени”. (чл.34.)

     Затова предколедно се ужасявам, че в 2010 г. всичко това може да бъде загърбено, зачеркнато, пренебрегнато и неглижирано, за да се върнем към оная фикционална (и не съвсем) Джордж-Оруелова “1984″ година.

    Защото там пише: “Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила”.

    Е в това всъщност е проблемът.

©Деа Манолова

Оригиналната статия – “1984″ = 2010 – това е проблемът

Кой е притежателят на Интернет? Може би човекът, който преди две десетилетия изобрети хиперлинковете и създаде първия браузер? Този човек се казва Тim Berners-Lee и днес е един от най-отявлените защитници на свободния и отворен за всички Интернет. “Мрежата трябва да служи на човечеството”. Това бе посланието на Berners-Lee по време на лекцията му в ЕП.

Лекцията в Европейския Парламент бе организирана от технологичния орган в ЕП, наречен “Оценка на научните технологични възможности”, който е познат под английското съкращение STOA. Този научен и технологичен орган има консултативна роля и способства за обмяна на възгледи между членовете на Европейския парламент, изследователи и учени.

Лекцията Ви в Европейския парламент бе озаглавена “Една мрежа – свободна и отворена за всички” – това въпрос ли е, твърдение ли е или е пожелание?
Това е пожелание, разбира се. Мисля, че така трябва да изглежда бъдещето и това е един от девизите на фондацията, която стартирахме. Една от най-важните характеристики на мрежата е, че с едно кликване можете да отидете на всяко място. Няма френска, или английска част от мрежата, те са свързани, а не отделени. В Мрежата няма разделение между добри и нискокачествени, между академични или търговски документи. Няма дискриминация – има само една мрежа, свободна и отворена за всички и това е нейната сила.

Как вашата визия за свободен и отворен Интернет се връзва с факта, че частни компании, Google по-специално, монополизират и комерсиализират достъпа?
Аз не мога да говоря за отделни фирми. Знам, че хората се тревожат от монополите и знам също, че тези опасения могат да се променят, на пръв поглед, за една нощ. Има опасения, че контролът от страна на фирма или правителство може да се разпространи. Важното е мрежата да се запази свободна и отворена.

Писателят-фантаст Станислав Лем казва: “Аз не знаех, че има толкова много идиоти, докато не започнах да използвам Интернет.” Не е ли точно прекалената отвореност на мрежата една от нейните слабости?
Това е сериозен въпрос. Хората могат да четат всичко в интернет, но това не означава, че те трябва да четат всичко. Повечето хора ползват блогове, които смятат за стойностни, така както имат кръг от хора, които познават и на които се доверяват. Мрежата често е въпрос на препоръки.
Ако се разхождате по улицата и започнете да четете някакви хвърчащи хартии, най-вероятно ще получите много нискокачествена информация. Но ако четете вестници или книги, които са Ви препоръчани, качеството със сигурност ще е по-добро.

Видяхме, че политиката на САЩ, американската демокрация дори, може да бъде променена от Интернет. Европа също ли е тръгнала натам?
Мисля, че мрежата може да помогне на хората да общуват по-ефективно. Това, което характеризираше последните избори в САЩ е комуникацията. Това, което наистина бих искал да видя в интернет, е използването му за отговорни дебати.
Бих искал политиците да бъдат държани отговорни чрез използване на уеб технологии. Ако те кажат нещо, ще можете да отидете и да видите анализ направен от хората, от експертите и да се присъедините към дискусията. Разбира се, това повдига много въпроси за това кой е експерт, как да имате доверие в това, което четете….
Моята надежда е, че ще можем да създадем по-силни демократични системи, в които няма да има толкова много място за красивите фрази. Телевизия излъчва избори на красивите фрази. Надявам се, че мрежата може да ни даде изборните аргументи, хората да са отговорни пред истината и да показват уважение.

Източник: Европейски Парламент

След подписването на Лисабонския договор от всички 27 страни-членки на Европейския Съюз, Пиратската партия получава още едно депутатско място в Европейския парламент. Вторият представител на Пиратската партия ще бъде 22-годишната Амелия Андерсдотер (Amelia Andersdotter), тя ще бъде и най-младият член на ЕП.

Пиратската партия спечели едно депутатско място в ЕП на изборите в Швеция през юни, получавайки над 7% от гласовете. Влизането в сила на Лисабонския договор, осигури на Пиратската партия възможност на още един неин представител да заеме място в парламента на Европа.
По ирония на съдбата, Пиратската партия беше срещу Лисабонския договор, който сега удвоява броя на местата които партията имаше до момента.

Новото място ще бъде заето от студентката Амелия Андерсдотер. За да се посвети на политическата кариера, Андерсдотер е решена да напусне Университета Лунд (Lund University) в Швеция, където изучава Икономика и Испански език.

Амелия официално ще заеме своето депутатско място в Брюксел на 1 декември 2009г. където ще бъде заедно с Кристиан Енгстрьом (Christian Engstrom). Двамата ще имат доста работа в близко бъдеще, имайки предвид увеличаващото се лобиране на привържениците на авторски права.

via TorrentFreak.com

Гласувах, защото знам, че моят глас има значение.
Гласувах, защото ме е грижа за управлението на България.
Гласувах, защото искам промяна.

Сега съм спокоен и се чувствам по-уверен в себе си.

Направете го и вие. Все още има време до края на изборния ден, после ще е твърде късно. :angel:

В блога на dzver беше станало дума за участието на блогъри като наблюдатели на изборите. Там писах, че ще участвам (като член на комисия) и обещах (като блогър), че ще блогна резултата и впечатленията си – в името на прозрачността. Спазвам си обещанието с тази статия.

Целият официален изборен ден, до приключването му, за мен премина в едно село в Търговищки окръг. Общото ми впечатления от изборите е, че минаха малко вяло и с по-ниска активност от очакваното.

Селото е средно по големина за окръга, със смесено население (по-голямата част са мюсюлмани). Резултатът е красноречив – повече от половината от гласувалите, са избрали бюлетина №4 на ДПС – 152 гласа, следвани от БСП с 70 гласа.
Не бих казал, че е неочакван резултат. Ако има нещо необичайно, то е по-слабото участие (обикновено активността надхвърля 50%). Дори представителите на ДПС бяха угрижени от факта, но той си има рационално обяснение – просто “техните” хора ги няма, повечето си търсят прехраната по Европа.

Самият процес на гласуване мина гладко и изключително коректно. Нямаше я познатата от друг път арогантност от страна на някои застъпници на партии – ще ми се да вярвам, че това бяха едни нормални избори в една европейска държава.

На 4-ти юни т.г. се навършват 20 години от събитията на площад “Тянънмън” в Пекин. Китайските власти са решили да отбележат събитието подобаващо – блокирайки Интернет достъпа до по-голямата част от социалните мрежи.

Според информация в Mashable.com – блокирани са Twitter, Flickr, Bing, Live.com, Hotmail.com и други мрежи. WordPress, YouTube и Blogger също са в този списък.

На 4-ти юни 1989г. в Пекин на централният площад (Тянънмън) властите разпръсват с военна сила и танкове, мирна демонстрация срещу управляващия режим. По официални данни са загинали 241 души, а според независими наблюдатели – загиналите може би са хиляди (включвайки и жертвите на полицейските репресии след демонстрацията).

Мат Муленуег – 25-годишният създател на популярната блог-платформа WordPress, пожертва част от печалбата, заради принципа. Това стана, след като властите в Китай блокираха достъпа на потребители до блоговете им в WordPress.com.
Не е тайна че китайските власти ограничават свободата на потребителите в Интернет. Също не е тайна, че някои от големите корпорации (примерно Гугъл и Яху) имат споразумения с правителството в Пекин за блокиране на определени думи при търсене, в замяна на това получават достъп до огромната аудитория на китайските потребители.
В контраст с “обичайната” практика – Мат Муленуег отказва да се съобрази с изискванията на китайските регулатори. В отговора към китайското правителство, Муленуег отхвърля възможността за блокиране на определени думи, както и предоставянето на информация за потребителите. Според думите на Муленуег, това решение ще му струва една четвърт от трафика, но въпреки това е трябвало да се направи.

“I like that we always get the question how do you make money, because it means that we are not crassly over-commercialising”

По материал на AFP.

Click here to view the embedded video

Светът е променен.
Усещам го във водите.
Усещам го в земята.
Долавям го във въздуха.

Великата битка за Средната земя започва на 7-ми юни 2009 г.

Те обявиха война на демокрацията

Доган и БСП обявиха война на демокрацията.
Наеха мафията срещу гражданското общество. Целта им е да ни отнемат свободата. Време е да ги накажем!
Време е да изберем! Време е!