Някога, при това съвсем не твърде отдавна, Интернет изглеждаше така:

Имам предвид само така! Това по-горе е screenshot от първата публична telnet-услуга, която ползвах в живота си, но направен преди няколко минути. Да, тя – услугата – още е жива и през миналата година grex.cyberspace.org навърши точно 20 години. Макар вече там да пенсионираха telnet-протокола.

Дълго време sdf.lonestar.org бе за мен „моето“ място в Мрежата. О’кей, когато аз стъпих в Интернет вече имаше Yahoo – точно се бе появило, но това тогава бе най-хакерският, най-свободният, най-истинският Интернет ever… Тогава нямаше никакво значение кой какво и как е направил, едни и същи анимирани gif-чета стояха на всеки втори сайт и се споделяха свободно. Хората споделяха всичко – трикове, хакове и парчета код с удоволствието и страстта на Откривателя и благородството на Създателя… Мрежата се развиваше със скоростта на експлозия. Имаше толкова малко неща, че каквото и да направиш беше полезно и теоретично никак не бе необичайно да измислиш нещо ново и да се почувстваш пионер.

Не знам дали има много хора, които помнят (ако изобщо са опитвали) archie или gopher, или как се ползваше FTP-by-Mail? Обзалагам се, че днешните потребители дори няма да се досетят защо би му хрумнало на някой подобно извращение… (Подарявам последния останал ми албум на Мария Илиева на този, който пръв се сети! Съжалявам, но другите вече ги подарих, преди да е станало противозаконно!)

После Интернет стана шарен. Много. Браузърът и web станаха всемогъщи властелини във виртуалното пространство и Мрежата от ден на ден започна да става все по-достъпна за обикновените (non-techie) хора. И там започнаха да се появяват мениджъри, финансисти, маркетинг-гурута, музикални продуценти, политици… И понеже те не искаха да знаят заклинанията, които се пишеха в онези страшни черни екрани, Интернет стана толкова лесен, че днес дори хлапетата, които още не могат да четат, се справят прекрасно с мишката. И това се случи, ей така… пред очите ми… за един миг…

Онези първите в Интернет го направиха, после други след тях, и още след тях… Никой не може да изброи имената им. Ако всичко това трябваше да се случи организирано, някой да напише проект, друг да го финансира, след това да се разпределя печалба… всъщност Интернет навярно нямаше да се случи. А днес разполагаме с него, защото всички тези адски много и готини хора го направиха. Те нямат акции в Google, нито във Facebook (поне повечето)… и никога, ама никога няма да чуете кои точно са. Защото не могат да бъдат преброени, не се познават и защото никой от тях не мисли, че е направил нещо велико. И вероятно всеки поотделно не е. Но Интернет като общо усилие и резултат няма алтернатива в историята на човечеството! Това е най-мащабният и успешен социален експеримент на всички времена!!

И това стана възможно, защото всички го направихме – да всички – заедно! Без да гледаме в паничката на другия, без да отмерваме усилия и… дори троловете във форумите имат своя принос и значение!

Случи се без мениджъри, без MBA, без гениални маркетинг-спецове, без юридически отдели, без финансови магьосници, без корпоративни путки. И нещо повече. Когато те се намесиха, продължи да се случва. Въпреки тях!

Просто защото в Интернет всичко се случва твърде бързо и естествено! По-бързо отколкото някой може да сътвори нов закон. По-бързо отколкото някой би могъл да управлява какъвто и да е бизнес. По-бързо отколкото ГДБОП залавя куц престъпник, а БАМП лепи стикери. Пред бързината, с която се случва Интернет дори Бойко Борисов е смешно безпомощен.

Индустрията, политиците, медиите… са нови гости в Мрежата. Съвсем отскоро! И те са тези, които трябва да се съобразяват исторически с правилата и, а не обратното!

Мрежата носи в своето ДНК вкуса на свободата и бунтът на мисълта. Интернет не се съобразява с нечии желания. И винаги ще (трябва да) има достатъчно хора, които помнят и пазят този дух! Ще говорят тихо в началото, ще крещят когато трябва, ще работят за големите корпорации денем и ще бъдат част от Анонимните нощем. Ще измислят нови протоколи, защото всъщност вместо да творят, споделят и да се забавляват, част от тях се наложи да създават Napster, P2P, BitTorrent, Tor… за да подсигурят свободния обмен на информация в Мрежата… Не че добрият стар FTP и до днес не върши работа, но всъщност натискът и съпротивата родиха BitTorrent. Индустрията непрекъснато провокира врагове, а сега нервничи, че воюва с призраци, които сама създаде. И ако днес проблем номер едно са torrent-ите, да се обзаложим ли, че следващата рожба на вселенския разум в Интернет и съпротивата срещу безумието ще е още по-гениална и/или злокобна? Да се обзаложим ли, че тази игра на котка и мишка е безкрайна?…

И защо трябва всичко това да се случва и цялата тази енергия, вместо в нещо полезно, да се хаби в изтощителни битки, когато всичко е толкова очевидно простичко:
- Почти никой вече не използва грамофон. Съвсем сериозно! Виниловите плочи останаха в миналия век.
- Никой няма нужда от посредници за да стигне до публиката си. Вярвам, че не ти трябва друг жокер! You can do it!
- Има голяма разлика между кражбата и нежеланието да си купя нещо, което не съм убеден, че си струва. Убеди ме!
- Проблемът с нереализираните продажби обикновено не е проблем на твоя пазар, а на твоите очаквания. Коригирай ги!
- Никой няма да купи нещо, което не може или не иска (преживей го!) и се радвай на тези, които искат да си купят нещо от теб два пъти (повече от достатъчно са ти!) и ще провокират още някой друг да го хареса! И им бъди благодарен! На всички! И на първите! Да подсказвам ли защо?

И най-вече бъди благодарен на Интернет! Защото ако някой кретен може да го използва за да краде повече, това значи, че ти пък можеш да го използваш за да чуят за теб и да продаваш повече. It’s easy… like Sunday morning… (използвано е без изрично позволение!)

P.S. Подпиши петицията против ACTA! Защити Интернет!
P.P.S. Не си убеден, че е нужно ли? Прочети

• Разделното време на ACTA
• Как да се противопоставиш на ACTA
• Отговор на „митовете“ на ЕК относно ACTA
• ACTA: развенчаваме митовете

Източник: yovko in a nutshell – Стига вече с глупостите

Винаги е за предпочитане да се използват нови технологии, когато искаме да постигнем по-добри резултати в работата си. А ако става дума за уеб-дизайн, то говорим за новия език за маркиране в уеб – HTML5. С негова помощ разработването на уеб-приложения става по-забавно.

HTML5 въвежда няколко нови елементи и атрибути, които усъвършенстват типичната структура на съвременните уеб-сайтове. Някои от тях са семантични заместители на често употребяваните основни блокове (<div>), и вградени (<span>) елементи, например <nav> (блок за навигация) и <footer> (обикновено, дъното на уеб страницата или последните редове на HTML кода). А други функции, като Поддръжка на шаблони (Canvas), Локално съхранение или Уеб работници (Web workers) дават възможност на потребителите да правят много повече неща в браузъра. Уеб страниците с HTML5 са по-семантични използвайки специфичните структурни етикети (тагове).

По-долу ще откриете връзки към полезни уроци, техники и примери за използване на HTML5.

Встъпителни уроци в HTML5

• HTML5: The Basics
• Coding A HTML 5 Layout From Scratch
• HTML 5 and CSS 3: The Techniques You’ll Soon Be Using
• The Power of HTML 5 and CSS 3
• How to Make All Browsers Render HTML5 Mark-up Correctly – Even IE6
• Structural Tags in HTML5
• HTML5 and CSS3 Without Guilt
• Semantics in HTML 5
• HTML5 Unleashed: Tips, Tricks and Techniques
• Yes, You Can Use HTML 5 Today!

Уеб дизайн с HTML5

• Touch The Future: Create An Elegant Website With HTML 5 And CSS3
• Code a Backwards Compatible, One Page Portfolio with HTML5 and CSS3
• Code a Vibrant Professional Web Design with HTML5/CSS3
• Designing a Blog With HTML5
• Building a Live News Blogging System
• Coding a CSS3 & HTML5 One-Page Website Template
• Hybrid Column Layout

Създаване на формуляри с HTML5

• Create a Stylish Contact Form with HTML5 & CSS3
• Have a Field Day with HTML5 Forms
• How to Build Cross-Browser HTML5 Form
• Rethinking Forms in HTML5

Drag & Drop

• Implementing HTML5 Drag and Drop: New Premium Tutorial
• Drag and drop Using HTML5

Видео

• Blowing up HTML5 video and mapping it into 3D space
• The video element in HTML5
• View Source Tutorial: Sticky Notes With HTML5 and CSS3

Шаблони (Canvas)

• How to Draw with HTML 5 Canvas

HTML5 за мобилни приложения

• How to Make an HTML5 iPhone App
• Design & Code a Cool iPhone App Website in HTML5
• Create offline Web applications on mobile devices with HTML5

Локално съхранение

• View Source Tutorial: Sticky Notes With HTML5 and CSS3

И трите публикации по грозен начин очернят личността на г-н Борисов и грубо нарушават правилата на журналистическата етика с цел търсене на сензация. И в трите има непроверени и съчинени факти, поднесени по пошъл начин.

Отказваме да цитираме текстовете или да дадем линкове към която и да е от трите статии, тъй като не искаме да мултиплицираме грозното и непрофесионалното в българското интернет пространство.
Конкретни примери има посочени в жалбата срещу в. "Труд", която изпратихме в Националния съвет за журналистическа етика и Комисията по етика в печата подписана от 47 души, както и в отворените писма до отговорните лица в "Монитор" и "Разкрития".

За съжаление последните две издания не са подписали Етичния кодекс на българските медии и не могат да бъдат разследвани от Националния съвет за журналистическа етика.

След изпращането на писмото до екипа на онлайн изданието на в. "Труд", те публикуваха кратко извинение. След разпространението му между подписалите жалбата, надделява мнение, че онлайн общността по-скоро не е склонна да го приеме като достатъчно.

Все още нямаме отговор от razkritia.com, а писмото до "Монитор" се върна обратно. Единственият е-mail посочен от тях за връзка с редакцията не работи: Delivery to the following recipient failed permanently: monitor@monitor.bg

Затова ние искаме повече публично извинение, за очернянето на личността на Борислав Борисов. Като активни и загрижени представители на българското онлайн общество искаме:

• Повече контрол над етиката в българските медии;
• Да се сложи край на писането на лъжи с цел сензация;
• Да се спазва Етичния кодекс на българските медии и неговите основни принципи, без значени дали е подписан или не от конкретната медия;

Искаме повече професионализъм и качествена журналистика в България.

Моля, ако сте се почувствали обидени от написаното за @borislavb, ако вие или ваши познати сте били жертви на такива издания или просто искате повече професионализъм в българските традиционни и онлайн медии, публикувайте това писмо на вашия сайт. Всеки е свободен да го направи, стига да не слага линкове и цитати от трите текста.

Лично благодаря на всички подписали отворените писма за подкрепата!

Първоначална публикация в сайта Entelegentno.

Зова смъртта. На този свят съм сит:
достойнствата – родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,
и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но друже мой за тебе ми е жал.

Уилям Шекспир
Сонет LXVI
превод: Владимир Свинтила

По-долу във формат електронна книга е събрано истинско народно творчество (през Twitter), реакция провокирана от плагиатството на wanna-be автора Иво Сиромахов.

Книгата е съставена благодарение на @Dogan_Marketing

#SiromahovFacts – The Full Book

Статията по-долу е на Ники Русиновски от Webcafe.bg

България: 451 по Фаренхайт

Днес е 22 юни 2010 г. В деня-начало на календарното лято температурите навън доста паднаха. А в България за пръв път в модерната й история достигнаха 451 градуса по Фаренхайт.

Никога не съм вярвал, че ще доживея този ден – денят, в който в България ще се унищожават КНИГИ!!!

Група спецкомандоси от Главна дирекция за борба с ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ (пиша го така, за да усетите по-ясно за какво говорим) унищожи сървъра на сайта Chitanka.info.

На този сайт нямаше никаква престъпност – имаше хиляди, десетки хиляди КНИГИ! Повечето от тях не могат да се намерят никъде или са много трудни за откриване. Някои не са издавани от десетилетия! Имаше не само цели книги, но и отделни произведения – разкази, повести, есета… Сред тях имаше и такива, които бяха предоставени от самите им автори или преводачи – на полза роду. Иначе казано, Chitanka.info беше една библиотека. Една обикновена библиотека, само че онлайн.

Освирепели терминатори горят книги – това сме го виждали: в старите ленти от времето на фашизма. Или във филма на Франсоа Трюфо „451 по Фаренхайт“. Или сме го чели – в книгата на Рей Бредбъри, по която е заснет филмът. Тя описваше едно бъдеще, в което властта предпочита хората да не мислят извън официалната линия и затова забранява издаването, четенето и притежаването на книги. А когато намира укрити такива, ги унищожава.

Вярвате или не – доживяхме да видим това бъдеще със собствените си очи…

Да, официалната линия ще ви бръщолеви нещо за някакви уж нарушени авторски права, интелектуална собственост, пирати, престъпна дейност и прочие дивотии.

Но ако умеете да мислите сам, лесно ще стигнете до някои доста смущаващи противоречия.

1. Библиотеките не са забранени от никакъв закон. Онлайн библиотеките – още по-малко. Тогава за какви нарушения на авторското право говорим?!

2. Ако Chitanka.info нарушава авторски права, то тогава най-големият нарушител на същите права е Националната библиотека „Кирил и Методий“. Кога да чакаме командоси и спецчасти да я затворят? Както и всички останали други библиотеки в държавата, след като библиотечната дейност се оказва изведнъж незаконна…

3. Акцията била извършена по сигнал на някаква асоциация, съюза на преводачите и няколко издателства (МВР не уточнява кои). Щом са протестирали, значи техни права са нарушени и са настъпили някакви имуществени вреди. А какви ТОЧНО права на издателствата са нарушени?

4. Chitanka.info съдържа дигитални версии на книги. НИТО ЕДНО издателство в БГ не предлага и дигитални версии на издаваните от него книги, поне ако говорим за чужда литература. Аз лично знам само едно, което предлага някои произведения от БГ автори и в дигитален вид. Тогава как можеш да претендираш за имущестени вреди от нещо, което дори не предлагаш?!

5. Chitanka.info няма нито реклама, нито иска SMS-и, нищо – това си е една обикновена безплатна онлайн библиотека, тя НЕ извършва никаква търговска дейност. Отново – какви вреди може да нанесе на издателствата? И за каква „престъпна дейност“ говорим, която не носи никакви приходи на „престъпниците“ – нито продават книгите, нито има реклама на сайта им?

6. На какво основание въпросните издателства изобщо са поискали да се разследва дейността на Chitanka.info? Имат ли те в договорите си с авторите, преводачите и чуждите издателства изобщо клауза, която да им разрешава каквото и да било онлайн разпространение? Да ги оторизира ИЗРИЧНО и КОНКРЕТНО ТЯХ да се занимават с онлайн права? Съдейки по това, че не предлагат литература в дигитален вид, очевидно нямат…

7. Поискало ли е МВР или ГДБОП издателствата първо да докажат с документи (копия от договори), че НАИСТИНА притежават правата, които претендират, че са им нарушени? Ако не са, то излиза, че всеки може да отиде в ГДБОП и да каже просто така „еди кой си (конкурентна фирма) ми нарушава еди кви си права“. И командосите на ГДБОП се вдигат на честна дума и попиляват въпросната фирма, организация или сайт… пък няма значение, че после съдът оневинява напълно жертвите на този брутален полицейски произвол.

8. Ако са били длъжни да поискат подобни документи и не са го направили, то дали дейността на служителите на ГДБОП може да се окачестви като „престъпна небрежност“?

9. Дори да приемем, че дейността на „Читанка“-та 1.не е библиотечна, и 2.някак нанася имуществени вреди на издателствата, то: 1.тези вреди първо подлежат на доказване, и 2.това става по реда на ГПК, а не на НПК. С други думи, издателствата следва първо да си заведат дела в съда, да си докажат претенциите за притежавани права (каквито нямат), да си докажат твърденията за претърпени вреди и пропуснати ползи (което е практически невъзможно, защото заради една прочетена онлайн книга човек може да се откаже да я купи, но може и именно заради това да я купи), да изчакат съдебно решение в тяхна полза и едва след това да се обърнат към МВР… към МВР, не към ГДБОП!

10. … няма. Можем да отправим не 10, а 10 пъти по 10 въпроса към ГДБОП, но е безсмислено. Имената на модерните херостратовци също нямат значение.

Единственото, което има значение, е че в България в 21 век унищожават книги. По-чудовищно престъпление и посегателство срещу свободата на словото не може да има, с каквито и алинеи и параграфи да те замеря милиционерската пропаганда – някои неща се усещат със сърцето.

Ако не си съгласен с това – протестирай!

Варварите трябва да понесат своята отговорност за това, че посегнаха на Словото…

©Ники Русиновски

Въпреки че официалният рожден ден на YouTube е 14 февруари 2005, първият видео-клип е качен малко по-късно на 23 април 2005.
Видеото е с дължина 19 сек. наречено “Me at the zoo” (Аз в зоологическата градина) и е заснето от Яков Лапицки (Yakov Lapitsky). Човекът заснет на видео-клипа е Джоед Карим (Jawed Karim), един от създателите на YouTube.
Клипът не е нищо особено, но той слага началото на една революция в Интернет. След отварянето на сайта за потребители през юли 2006, на сайта започват да се качват по 65 000 клипа всеки ден. През октомври 2006 Google купува YouTube за 1.65 милиарда долара.

Ето и самото видео:

Click here to view the embedded video

via mashable.com

Какво е ПейджРанк? В общи линии – това е метод на Google за определяне на важността на една уебстраница в интернет. Когато на дадена страница има връзка към друга страница, Гуугъл приемат че тази уебстраница е „гласувала“ за другата. Колкото повече гласа (връзки, сочещи към нея) има определена уебстраница, толкова важността й е по-голяма, според метода Пейджранк. Освен броя „гласували“ има значение и кой е „гласувал“ – една връзка от страница с PR5, тежи повече от връзка от страница с PR1. Важно е да се отбележи също, че оценката Пейджранк е за конкретна страница, а не за уебсайт, в един сайт може да има страници с различен PR.
Гуугъл периодично обновяват и преизчисляват стойностите на пейджранк, но няма фиксиран период от време. Така че, в списъка по-долу ще откриете страниците с PR10 към днешна дата. Утре може да не са същите

• coimbra-group.eu
• us.gov – пренасочва към usa.gov
• farthammer.com – пренасочва към google.com
• bigskyair.com – пренасочва към google.com
• cnn.tv
• firstgov.gov – пренасочва към usa.gov
• europeana.eu
• www.cnn.com
• copyright.gov
• india.gov.in
• usa.gov
• sciencedirect.com
• cnn.com – пренасочва към www.cnn.com
• google.com

Ако ви е любопитно кои страници са били с най-висок пейджранк миналата година, вижте тази статия Сайтове с PageRank (PR) 10.

Не само професионалните певци могат да пеят Това видео е прекрасна илюстрация на силата и възможностите на Интернет. Петдесетина (57 точно) певци-аматьори, известни най-вече в YouTube, са участвали и са успели да направят страхотен кавър на „We Are The World“.
Вярвам, че видеото ще ви хареса не само заради песента, а и заради нетрадиционния начин за участие на изпълнителите. Клипът е сглобен от отделни записи, които ютюб-певците са си направили – без общи репетиции, синхронизация или каквато и да е там музикална поддръжка както при професионалните певци.

Enjoy!

Но първо нека обясним какво е SEO.
Терминът SEO е съкращение от Search Engine Optimization (Оптимизация за търсачки). Казано по-разширено – процес за подобряване на обема и качеството на трафика идващ от търсачките към вашия уеб-сайт. Целта при SEO е сайтът да бъде колкото се може по-напред в резултатите при търсене, като това от своя страна ще привлече повече посетители.
Дотук добре. След като знаем какво е Оптимизация, трябва да отговорим на въпроса – кой задава правилата, по които се извършва класирането на резултатите в търсачките? Отговорът е съвсем обикновен и логичен – самите търсачки. Тоест, за да разберем как (и дали) да оптимизираме сайта си, ние трябва да се запознаем с практиката и правилата на търсещите машини. А това е описано в… (не, не е в тайна книга, която само SEO-специалистите четат) начинът на работа на определена търсачка е описан в нейния сайт. Е, след като тази информация е публична, трябва ли да платя на някого, който да я прочете вместо мен?

Разбира се, в днешно време човек не може да изчете всичко по всички проблеми. Да предположим, че сте наели SEO-специалист. Той ще си свърши работата, да така е, сигурно ще има добър ефект. Но! Но, както казах по-горе правилата на търсачките се определят от самите търсачки – фирмите, които „стоят“ зад търсачките могат да променят технологията по всяко време. А това би могло да обезсмисли предишната оптимизация и да се наложи ново оптимизиране (и заплащане за услугата). Впрочем това е и уловката на SEO-специалистите – веднъж да ви хванат в този капан и ще плащате за тяхната „услуга“ винаги щом някоя от търсачките реши да промени правилата си на работа.

Какво може да се направи, за да се избегнат тези разходи?
Най-важното – дайте си ясна сметка, че SEO не е самостоятелен процес, а е част от управлението на сайта. Един добър сайт-администратор трябва да познава начините за оптимизация на сайта си. Вътрешният човек винаги знае повече от наетият само за определена дейност.
Друго – дизайнът. Доверете се на уеб-дизайнер, който освен добър художник, да разбира и от спецификата на Интернет. Дизайнът наистина трябва да „хваща окото“ на потребителя, но трябва и да предлага удобен достъп до съдържанието. Колкото е по-добре структурирано съдържанието в сайта, толкова е по-лесен за употреба от потребителите, а и от търсещите ботове.
Накрая, но не по-малко важно – Бъдете информирани! Технологиите се развиват с главоломна скорост, това което ви кажат днес SEO-специалистите утре може да се окаже непригодно за целите на вашия сайт.

Задавали ли сте си въпроса, кои са ключовите моменти, които направиха софтуерът с отворен код толкова успешен? В тази статия ще откриете деветте най-значими събития, спомогнали за разпространението на Отвореният код. Списъкът е подреден хронологично. Може би ще има несъгласни с избора на събитията, но това е почти неизбежно щом става въпрос за процес развиващ се доста бързо в последните години. Фокусът на подборката е върху такива събития, които са помогнали Отвореният код да бъде с крачка пред другите, както и от събития които са подсилили репутацията на софтуера с отворен код в очите на потребителите.

1980 – появява се UseNet

Включването на Usenet в този списък може да предизвика спорове, но развитието на отворения код винаги е било движено от сътрудничеството. С появяването на Usenet програмистите вече могат да си сътрудничат в световен мащаб, както никога преди; също така и лесно да обменят файлове помежду си.
Usenet (изградена върху инфраструктура, която днес се нарича Интернет) в много отношения е предшественик на днешните интернет форуми и предхожда днешната World Wide Web с около десетилетие.

1983 – Ричард Столман започва проекта GNU

Започнат от Ричард Столман (Richard Stallman) през 1983г. проектът GNU представлява план за масово сътрудничество за разработване на свободен и отворен софтуер. Този проект процъфтява и до наши дни. Освен създаването на ГНУ, през 1985г. Столман основава Фондацията за Свободен софтуер (Free Software Foundation), която финансира общността на свободния софтуер.
Проектът ГНУ довежда до разработването на огромно количество отворен софтуер и ражда лиценза GNU GPL (General Public License), може би най-популярният модел за отворен лиценз до момента. С появяването на Linux ядрото, именно софтуерът GNU дава възможност Линукс да се превърне в самостоятелна ОС.

1989 – започва работата по 386BSD

Въпреки че BSD Unix е с отворен код в продължение на много години и тя е една от първите с лиценз за отворен код (BSD License), за съжаление потребителите имаха нужда от отделен лиценз и от AT&T, за да могат да ползват BSD, тъй-като тя използва AT&T Unix код.
Този проблем бе „изчистен“ окончателно през 1992г. от Лин и Уилям Джолиц създавайки 386BSD (известна като Jolix). Разработвана от 1989г, Jolix е първата напълно свободна, с отворен код версия на BSD, независеща от лиценза на AT&T. Тя дава началото на няколко други версии, които са в широка употреба днес – FreeBSD, NetBSD и OpenBSD.

1991 – Линус Торвалдс създава Линукс

Решението на Линус Торвалдс (Linus Torvalds) да направи собствена версия на ядрото на Minix, довежда до световно извесния Linux. (Интересен факт е, че първоначално той е искал да го нарече Freax) Ядрото на Линукс става последното парче от пъзела на проекта GNU, като предоставя напълно безплатно и с отворен код истинска операционна система.

1993 – основаването на Red Hat

Red Hat – компания базирана около собствената си Линукс дистрибуция успя да „вкара“ отворения код в големия бизнес. Оказа се че разработката на компанията може да бъде изключително полезен продукт, който в същността си е с отворен код.
За да придобиете представа за популярността на Red Hat – когато става публична през 1999г. прави една от най-големите печалби „първи ден“ в историята на Уолстрийт.

1994 – започва разработването на MySQL

Михаел Видениус и Дейвид Аксмарк (Michael Widenius, David Axmark) започват разработването на MySQL през 1994г., а първата версия излиза през 1995г.
През годините MySQL се превръща в предпочитан продукт за работа с база данни от голям брой фирми и сайтове като Facebook и Wikipedia. Според статистиката до 2009г. MySQL има над 11 милиона инсталации по цял свят.
MySQL, също както Red Hat показа, че отвореният софтуер може да бъде полезен за големия бизнес. През 2008г. Sun плати 1 милиард долара за да придобие компанията.

1996 – Apache превзема Мрежата

Apache HTTP сървърът е пример как един продукт с отворен код може да доминира напълно на пазара. Базиран на NSCA HTTPd, един от първите сървъри, Apache стават най-разпространеният софтуер за уеб-сървъри от 1996г. насам и по всичко личи, че това няма да се промени скоро.

1998 – Netscape „отварят“ кода на техния браузър

В началото на 1998 във все по-отчаяната битка с Майкрософт и Internet Explorer, Netscape най-накрая решава да освободи кода на своя уеб браузър, което дава началото на свободната общност около Mozilla и царуването на Firefox.
Въпреки че в наше време Netscape e избледнял и старомоден, без тази историческа крачка нямаше да се създаде Mozilla, а без нея нямаше да има Firefox – а всички знаем колко влиятелен стана този браузър.

2004 – Canonical създава Ubuntu

Когато компанията „Каноникал“ на южноафриканския милиардер Марк Шатълуорт (Mark Shuttleworth) създава базираната на Debian дистрибуция Ubuntu, много малко хора са си представяли огромният успех, който последва. Ubuntu много бързо стана най-разпространената Линукс дистрибуция, особено за настолни (desktop) компютри и по този начин направи Линукс достъпен за масовите потребители, както никоя друга дистрибуция.