Някога, при това съвсем не твърде отдавна, Интернет изглеждаше така:

Имам предвид само така! Това по-горе е screenshot от първата публична telnet-услуга, която ползвах в живота си, но направен преди няколко минути. Да, тя – услугата – още е жива и през миналата година grex.cyberspace.org навърши точно 20 години. Макар вече там да пенсионираха telnet-протокола.

Дълго време sdf.lonestar.org бе за мен „моето“ място в Мрежата. О’кей, когато аз стъпих в Интернет вече имаше Yahoo – точно се бе появило, но това тогава бе най-хакерският, най-свободният, най-истинският Интернет ever… Тогава нямаше никакво значение кой какво и как е направил, едни и същи анимирани gif-чета стояха на всеки втори сайт и се споделяха свободно. Хората споделяха всичко – трикове, хакове и парчета код с удоволствието и страстта на Откривателя и благородството на Създателя… Мрежата се развиваше със скоростта на експлозия. Имаше толкова малко неща, че каквото и да направиш беше полезно и теоретично никак не бе необичайно да измислиш нещо ново и да се почувстваш пионер.

Не знам дали има много хора, които помнят (ако изобщо са опитвали) archie или gopher, или как се ползваше FTP-by-Mail? Обзалагам се, че днешните потребители дори няма да се досетят защо би му хрумнало на някой подобно извращение… (Подарявам последния останал ми албум на Мария Илиева на този, който пръв се сети! Съжалявам, но другите вече ги подарих, преди да е станало противозаконно!)

После Интернет стана шарен. Много. Браузърът и web станаха всемогъщи властелини във виртуалното пространство и Мрежата от ден на ден започна да става все по-достъпна за обикновените (non-techie) хора. И там започнаха да се появяват мениджъри, финансисти, маркетинг-гурута, музикални продуценти, политици… И понеже те не искаха да знаят заклинанията, които се пишеха в онези страшни черни екрани, Интернет стана толкова лесен, че днес дори хлапетата, които още не могат да четат, се справят прекрасно с мишката. И това се случи, ей така… пред очите ми… за един миг…

Онези първите в Интернет го направиха, после други след тях, и още след тях… Никой не може да изброи имената им. Ако всичко това трябваше да се случи организирано, някой да напише проект, друг да го финансира, след това да се разпределя печалба… всъщност Интернет навярно нямаше да се случи. А днес разполагаме с него, защото всички тези адски много и готини хора го направиха. Те нямат акции в Google, нито във Facebook (поне повечето)… и никога, ама никога няма да чуете кои точно са. Защото не могат да бъдат преброени, не се познават и защото никой от тях не мисли, че е направил нещо велико. И вероятно всеки поотделно не е. Но Интернет като общо усилие и резултат няма алтернатива в историята на човечеството! Това е най-мащабният и успешен социален експеримент на всички времена!!

И това стана възможно, защото всички го направихме – да всички – заедно! Без да гледаме в паничката на другия, без да отмерваме усилия и… дори троловете във форумите имат своя принос и значение!

Случи се без мениджъри, без MBA, без гениални маркетинг-спецове, без юридически отдели, без финансови магьосници, без корпоративни путки. И нещо повече. Когато те се намесиха, продължи да се случва. Въпреки тях!

Просто защото в Интернет всичко се случва твърде бързо и естествено! По-бързо отколкото някой може да сътвори нов закон. По-бързо отколкото някой би могъл да управлява какъвто и да е бизнес. По-бързо отколкото ГДБОП залавя куц престъпник, а БАМП лепи стикери. Пред бързината, с която се случва Интернет дори Бойко Борисов е смешно безпомощен.

Индустрията, политиците, медиите… са нови гости в Мрежата. Съвсем отскоро! И те са тези, които трябва да се съобразяват исторически с правилата и, а не обратното!

Мрежата носи в своето ДНК вкуса на свободата и бунтът на мисълта. Интернет не се съобразява с нечии желания. И винаги ще (трябва да) има достатъчно хора, които помнят и пазят този дух! Ще говорят тихо в началото, ще крещят когато трябва, ще работят за големите корпорации денем и ще бъдат част от Анонимните нощем. Ще измислят нови протоколи, защото всъщност вместо да творят, споделят и да се забавляват, част от тях се наложи да създават Napster, P2P, BitTorrent, Tor… за да подсигурят свободния обмен на информация в Мрежата… Не че добрият стар FTP и до днес не върши работа, но всъщност натискът и съпротивата родиха BitTorrent. Индустрията непрекъснато провокира врагове, а сега нервничи, че воюва с призраци, които сама създаде. И ако днес проблем номер едно са torrent-ите, да се обзаложим ли, че следващата рожба на вселенския разум в Интернет и съпротивата срещу безумието ще е още по-гениална и/или злокобна? Да се обзаложим ли, че тази игра на котка и мишка е безкрайна?…

И защо трябва всичко това да се случва и цялата тази енергия, вместо в нещо полезно, да се хаби в изтощителни битки, когато всичко е толкова очевидно простичко:
- Почти никой вече не използва грамофон. Съвсем сериозно! Виниловите плочи останаха в миналия век.
- Никой няма нужда от посредници за да стигне до публиката си. Вярвам, че не ти трябва друг жокер! You can do it!
- Има голяма разлика между кражбата и нежеланието да си купя нещо, което не съм убеден, че си струва. Убеди ме!
- Проблемът с нереализираните продажби обикновено не е проблем на твоя пазар, а на твоите очаквания. Коригирай ги!
- Никой няма да купи нещо, което не може или не иска (преживей го!) и се радвай на тези, които искат да си купят нещо от теб два пъти (повече от достатъчно са ти!) и ще провокират още някой друг да го хареса! И им бъди благодарен! На всички! И на първите! Да подсказвам ли защо?

И най-вече бъди благодарен на Интернет! Защото ако някой кретен може да го използва за да краде повече, това значи, че ти пък можеш да го използваш за да чуят за теб и да продаваш повече. It’s easy… like Sunday morning… (използвано е без изрично позволение!)

P.S. Подпиши петицията против ACTA! Защити Интернет!
P.P.S. Не си убеден, че е нужно ли? Прочети

• Разделното време на ACTA
• Как да се противопоставиш на ACTA
• Отговор на „митовете“ на ЕК относно ACTA
• ACTA: развенчаваме митовете

Източник: yovko in a nutshell – Стига вече с глупостите

И трите публикации по грозен начин очернят личността на г-н Борисов и грубо нарушават правилата на журналистическата етика с цел търсене на сензация. И в трите има непроверени и съчинени факти, поднесени по пошъл начин.

Отказваме да цитираме текстовете или да дадем линкове към която и да е от трите статии, тъй като не искаме да мултиплицираме грозното и непрофесионалното в българското интернет пространство.
Конкретни примери има посочени в жалбата срещу в. "Труд", която изпратихме в Националния съвет за журналистическа етика и Комисията по етика в печата подписана от 47 души, както и в отворените писма до отговорните лица в "Монитор" и "Разкрития".

За съжаление последните две издания не са подписали Етичния кодекс на българските медии и не могат да бъдат разследвани от Националния съвет за журналистическа етика.

След изпращането на писмото до екипа на онлайн изданието на в. "Труд", те публикуваха кратко извинение. След разпространението му между подписалите жалбата, надделява мнение, че онлайн общността по-скоро не е склонна да го приеме като достатъчно.

Все още нямаме отговор от razkritia.com, а писмото до "Монитор" се върна обратно. Единственият е-mail посочен от тях за връзка с редакцията не работи: Delivery to the following recipient failed permanently: monitor@monitor.bg

Затова ние искаме повече публично извинение, за очернянето на личността на Борислав Борисов. Като активни и загрижени представители на българското онлайн общество искаме:

• Повече контрол над етиката в българските медии;
• Да се сложи край на писането на лъжи с цел сензация;
• Да се спазва Етичния кодекс на българските медии и неговите основни принципи, без значени дали е подписан или не от конкретната медия;

Искаме повече професионализъм и качествена журналистика в България.

Моля, ако сте се почувствали обидени от написаното за @borislavb, ако вие или ваши познати сте били жертви на такива издания или просто искате повече професионализъм в българските традиционни и онлайн медии, публикувайте това писмо на вашия сайт. Всеки е свободен да го направи, стига да не слага линкове и цитати от трите текста.

Лично благодаря на всички подписали отворените писма за подкрепата!

Първоначална публикация в сайта Entelegentno.

Зова смъртта. На този свят съм сит:
достойнствата – родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,
и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но друже мой за тебе ми е жал.

Уилям Шекспир
Сонет LXVI
превод: Владимир Свинтила

По-долу във формат електронна книга е събрано истинско народно творчество (през Twitter), реакция провокирана от плагиатството на wanna-be автора Иво Сиромахов.

Книгата е съставена благодарение на @Dogan_Marketing

#SiromahovFacts – The Full Book

Статията по-долу е на Ники Русиновски от Webcafe.bg

България: 451 по Фаренхайт

Днес е 22 юни 2010 г. В деня-начало на календарното лято температурите навън доста паднаха. А в България за пръв път в модерната й история достигнаха 451 градуса по Фаренхайт.

Никога не съм вярвал, че ще доживея този ден – денят, в който в България ще се унищожават КНИГИ!!!

Група спецкомандоси от Главна дирекция за борба с ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ (пиша го така, за да усетите по-ясно за какво говорим) унищожи сървъра на сайта Chitanka.info.

На този сайт нямаше никаква престъпност – имаше хиляди, десетки хиляди КНИГИ! Повечето от тях не могат да се намерят никъде или са много трудни за откриване. Някои не са издавани от десетилетия! Имаше не само цели книги, но и отделни произведения – разкази, повести, есета… Сред тях имаше и такива, които бяха предоставени от самите им автори или преводачи – на полза роду. Иначе казано, Chitanka.info беше една библиотека. Една обикновена библиотека, само че онлайн.

Освирепели терминатори горят книги – това сме го виждали: в старите ленти от времето на фашизма. Или във филма на Франсоа Трюфо “451 по Фаренхайт”. Или сме го чели – в книгата на Рей Бредбъри, по която е заснет филмът. Тя описваше едно бъдеще, в което властта предпочита хората да не мислят извън официалната линия и затова забранява издаването, четенето и притежаването на книги. А когато намира укрити такива, ги унищожава.

Вярвате или не – доживяхме да видим това бъдеще със собствените си очи…

Да, официалната линия ще ви бръщолеви нещо за някакви уж нарушени авторски права, интелектуална собственост, пирати, престъпна дейност и прочие дивотии.

Но ако умеете да мислите сам, лесно ще стигнете до някои доста смущаващи противоречия.

1. Библиотеките не са забранени от никакъв закон. Онлайн библиотеките – още по-малко. Тогава за какви нарушения на авторското право говорим?!

2. Ако Chitanka.info нарушава авторски права, то тогава най-големият нарушител на същите права е Националната библиотека „Кирил и Методий”. Кога да чакаме командоси и спецчасти да я затворят? Както и всички останали други библиотеки в държавата, след като библиотечната дейност се оказва изведнъж незаконна…

3. Акцията била извършена по сигнал на някаква асоциация, съюза на преводачите и няколко издателства (МВР не уточнява кои). Щом са протестирали, значи техни права са нарушени и са настъпили някакви имуществени вреди. А какви ТОЧНО права на издателствата са нарушени?

4. Chitanka.info съдържа дигитални версии на книги. НИТО ЕДНО издателство в БГ не предлага и дигитални версии на издаваните от него книги, поне ако говорим за чужда литература. Аз лично знам само едно, което предлага някои произведения от БГ автори и в дигитален вид. Тогава как можеш да претендираш за имущестени вреди от нещо, което дори не предлагаш?!

5. Chitanka.info няма нито реклама, нито иска SMS-и, нищо – това си е една обикновена безплатна онлайн библиотека, тя НЕ извършва никаква търговска дейност. Отново – какви вреди може да нанесе на издателствата? И за каква “престъпна дейност” говорим, която не носи никакви приходи на “престъпниците” – нито продават книгите, нито има реклама на сайта им?

6. На какво основание въпросните издателства изобщо са поискали да се разследва дейността на Chitanka.info? Имат ли те в договорите си с авторите, преводачите и чуждите издателства изобщо клауза, която да им разрешава каквото и да било онлайн разпространение? Да ги оторизира ИЗРИЧНО и КОНКРЕТНО ТЯХ да се занимават с онлайн права? Съдейки по това, че не предлагат литература в дигитален вид, очевидно нямат…

7. Поискало ли е МВР или ГДБОП издателствата първо да докажат с документи (копия от договори), че НАИСТИНА притежават правата, които претендират, че са им нарушени? Ако не са, то излиза, че всеки може да отиде в ГДБОП и да каже просто така “еди кой си (конкурентна фирма) ми нарушава еди кви си права”. И командосите на ГДБОП се вдигат на честна дума и попиляват въпросната фирма, организация или сайт… пък няма значение, че после съдът оневинява напълно жертвите на този брутален полицейски произвол.

8. Ако са били длъжни да поискат подобни документи и не са го направили, то дали дейността на служителите на ГДБОП може да се окачестви като “престъпна небрежност”?

9. Дори да приемем, че дейността на “Читанка”-та 1.не е библиотечна, и 2.някак нанася имуществени вреди на издателствата, то: 1.тези вреди първо подлежат на доказване, и 2.това става по реда на ГПК, а не на НПК. С други думи, издателствата следва първо да си заведат дела в съда, да си докажат претенциите за притежавани права (каквито нямат), да си докажат твърденията за претърпени вреди и пропуснати ползи (което е практически невъзможно, защото заради една прочетена онлайн книга човек може да се откаже да я купи, но може и именно заради това да я купи), да изчакат съдебно решение в тяхна полза и едва след това да се обърнат към МВР… към МВР, не към ГДБОП!

10. … няма. Можем да отправим не 10, а 10 пъти по 10 въпроса към ГДБОП, но е безсмислено. Имената на модерните херостратовци също нямат значение.

Единственото, което има значение, е че в България в 21 век унищожават книги. По-чудовищно престъпление и посегателство срещу свободата на словото не може да има, с каквито и алинеи и параграфи да те замеря милиционерската пропаганда – някои неща се усещат със сърцето.

Ако не си съгласен с това – протестирай!

Варварите трябва да понесат своята отговорност за това, че посегнаха на Словото…

©Ники Русиновски

Posted via email from yulian’s posterous

От известно време насам блогът на Циничния елф – Cynical Speech™ е застанал на психологическата граница от 199 входящи връзки в класацията на TopBlogLog.
Надявам се, че тази публикация ще спомогне за успешното преминаване на “бариерата” и се надявам, че най-сетне в България ще има втори блог получил признание (връзки) от двеста други блогъри.

В страни от техническата страна на класацията, публикациите в Cynical Speech си струват отделеното време за прочитане и бих препоръчал този блог на всеки.
Ако все още не сте отваряли този блог, можете да направите това веднага от някоя от връзките, които съм поставил по-долу.
Списъкът не е представителна извадка, разбира се, а само илюстрация на субективното ми мнение

Няколко (почти) случайно подбрани статии от Cynical Speech

• Хер Хитля’ – Глупакът на Столетието
• Съвсем ѝ ебахте майката на тая приказка…
• Антология на секса
• За чий фалос ми е тоя блог ?!
• На следващата пряка – вдясно

    Аз съм онзи сърдит млад човек, онзи, който избра да остане в страната си, защото намери смисъл в нея. Слушах достатъчно за “онези” времена преди 1989 г., сблъсках се с голямата промяна върху раменете на баща ми, който крачеше по студения площад. После разбрах достатъчно за тоталитаризма от разказите на родителите ми и техните родители. Малко по-късно почнах да правя разлика между демокрация и тоталитаризъм, между свободата на словото и Големият брат – Всевиждащото око.

     Или си мислех, че правя разликата.

     И тъкмо отпразнувахме 20 години от Голямата промяна, и съм на път да реша, че разлика няма. Една крачка, една-единствена крачка само трябва да направи МВР, и моята неприкосновена, лична свобода ще бъде отнета.

     Онази свобода, заради която баща ми крачеше в студената зима. Заради която вървяха и много други. Електронната ми кореспонденция, глупостите ми във Facebook, SMS-ите и разговорите ми – сутрин, обед, вечер, нощем, призори, пролет, лято, есен и зима, ще бъдат контролирани от Големият брат, Всевиждащото око или все ми е едно от кого.

     Има-няма три седмици, и народните представители ще трябва окончателно да си кажат тежката дума и да осъдят съдбата на моята свобода.

Предварвайки трите седмици, искам като (все още) свободен човек в свободна страна да кажа това, което мисля. Властта унижи баба ми, като не й даде 25 лв. за Коледа, защото пенсията й е 210 лв. Баба ми погледна на това с голяма усмивка и още по-голямо презрение. Ще мине без пуйка, портокали, банани, уиски, фъстъци, луканка, филета, торта и тем подобни глезотии, просто защото те не могат да заменят достойнството й. Тя е над тези неща. Ще си обуе дебелите топлинки и ще си чете книга. Пет пари няма да даде за Станишев, Доган и Царя или който там е виновен. И тях ще подмине с голяма усмивка и още по-голямо презрение. А поредните политически решения ще приеме кротко: “Всичко в историята се повтаря, запомни това от баба си”.

     Но не е там работата.

Предварвайки трите седмици, искам като свободен човек в свободна държава да заявя, че вали сняг, защото е зима и защото това е нормално. Не е нормално обикновеният човек, който трябва да отиде на работа, за да храни семейството си, да се тътри с часове по заледени пътища, километрични опашки и между снегорини, които “чистят” с вдигнати гребла. Не е нормално и да приема всичко това с иронична усмивка и тиха псувня. Защото, както беше казал един психолог, апатията е най-яркият знак за социалната депресия, обхванала обществото.

     Но не е там работата.
  
Предварвайки трите седмици, искам като свободен човек в свободна страна да заявя, че изобщо не ме интересува някакъв си тип Гейзо ли, Мейзо ли – все тая – бил в Германия или не бил в Германия, пък не бил минал границата със Сърбия, пък поседял малко в ничия земя. Хич даже не ме интересува Маймуната, Бизона, Дебелия, Слабия, Червото, Гущера, Червея, Охлюва и не знам кой си какво и що. Все ми е тая кои са. Те са проблем на МВР, но МВР да не го решава, отнемайки свободата ми.

     Но не е там проблемът.

Предварвайки трите седмици, искам като свободен човек в свободна страна да заявя: Когато (ако) Народното събрание одобри окончателно промените в Закона за електронните съобщения, никога повече в чат-а или в телефонните си разговори няма да кажа, че властта е силна на думи и слаба на действия, няма да критикувам и да казвам мнението си на висок глас.

     Или НЕ – ще го правя и ще го правя още по-ожесточено, за да има смисъл оная зима преди 20 години. Ако трябва, пак ще застана върху раменете на баща ми, за да извикам отвисоко, че СИ ИСКАМ СВОБОДАТА.

     Защото, ако ми Я отнемат, тогава малкия камък от Берлинската стена, отчупен от родителите ми, ще престане да бъде реликва и ще се превърне в сувенир.

     Предварвайки трите седмици, искам ВСЕ ОЩЕ като свободен човек в свободна страна да заявя, че съм много ядосана. Доскоро се гордеех, че съм живяла твърде малко в “ония” времена, за да ги помня отчетливо и да усещам пораженията им.

     Сега не се гордея с действителността.

     Сега съм един млад сърдит човек, който не желае службите да знаят на кого какво съм писала, какви контакти имам и кога с кого общувам. И оправданието, че така МВР ще работи ефективно, не върви. Не желая никой да наблюдава живота ми.    

Така разбирам свободата.

Да, точно така.

     На 4 юли 1776 г. в Декларацията за независимостта американските губернатори заявяват: „Всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотнемаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие”.

     През 1879 г. е гласувана Търновската конституция, чийто чл. 77 гласи: „Частни писма и частни телеграфически депеши съставят тайна и се броят неприкосновени. Отговорността на длъжностните лица за нарушение тайната на писма и депеши ще се определи по особен закон”.

     В Конституцията на Република България от 1991 г. пише: “Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име”. (Чл. 32.)

     И още: “Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени”. (чл.34.)

     Затова предколедно се ужасявам, че в 2010 г. всичко това може да бъде загърбено, зачеркнато, пренебрегнато и неглижирано, за да се върнем към оная фикционална (и не съвсем) Джордж-Оруелова “1984″ година.

    Защото там пише: “Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила”.

    Е в това всъщност е проблемът.

©Деа Манолова

Оригиналната статия – “1984″ = 2010 – това е проблемът

Гласувах, защото знам, че моят глас има значение.
Гласувах, защото ме е грижа за управлението на България.
Гласувах, защото искам промяна.

Сега съм спокоен и се чувствам по-уверен в себе си.

Направете го и вие. Все още има време до края на изборния ден, после ще е твърде късно. :angel:

В блога на dzver беше станало дума за участието на блогъри като наблюдатели на изборите. Там писах, че ще участвам (като член на комисия) и обещах (като блогър), че ще блогна резултата и впечатленията си – в името на прозрачността. Спазвам си обещанието с тази статия.

Целият официален изборен ден, до приключването му, за мен премина в едно село в Търговищки окръг. Общото ми впечатления от изборите е, че минаха малко вяло и с по-ниска активност от очакваното.

Селото е средно по големина за окръга, със смесено население (по-голямата част са мюсюлмани). Резултатът е красноречив – повече от половината от гласувалите, са избрали бюлетина №4 на ДПС – 152 гласа, следвани от БСП с 70 гласа.
Не бих казал, че е неочакван резултат. Ако има нещо необичайно, то е по-слабото участие (обикновено активността надхвърля 50%). Дори представителите на ДПС бяха угрижени от факта, но той си има рационално обяснение – просто “техните” хора ги няма, повечето си търсят прехраната по Европа.

Самият процес на гласуване мина гладко и изключително коректно. Нямаше я познатата от друг път арогантност от страна на някои застъпници на партии – ще ми се да вярвам, че това бяха едни нормални избори в една европейска държава.