Социалните мрежи – навсякъде и никъде

Социалните мрежи ще се превърнат в необходимост за живота в Мрежата. Но това не означава, че са бизнес.

Голяма, но поостаряла технологична компания с надеждата да се превърне в голяма сила в онлайн рекламата, купува малка, току-що стартирала фирма в сектор, където всички смятат, че ще бъде следващият голям пробив. Преди десетина години това направи Microsoft купувайки Hotmail – фирма предлагаща уеб-базирана имейл услуга – необходимост за всеки интернет потребител и по този начин даваща широко поле за реклама на софтуерният гигант. Този месец това се случи с AOL (добре известният уеб-портал), част от Time Warner, купувайки Bebo – малка, но набираща скорост социална мрежа за 850 мил. долара.
Двете сделки, макар и сключени по различно време илюстрират големият парадокс на интернет – мотивите за сключването им са наполовина правилни, наполовина погрешни. Правилните са, че следващият голям пробив – мейл услугата тогава и социалната мрежа сега, наистина се превръщат в това, което се е очаквало – бум на потребителският интерес към техните услуги. Погрешните мотиви са свързани с очакванията, че разрастването на услугите ще увеличи приходите на собствениците, някак от само себе си.

Уеб-пощите наистина не станаха бизнес. Разбира се, Google, Microsoft, Yahoo!, AOL и други доставчици поставят реклами в пощенските услуги, но това е “малка бира”. Те предлагат имейл-услуги, също така и безплатно място за съхранение на файлове в обем немислим преди десетина години, но причината за това е друга – всички тези услуги включително адресна книга, календар и други са много евтини като поддръжка, а и потребителите остават ангажирани към конкретният уеб-сайт като вероятността да бъде посетен някой от другите сайтове на компанията (и където рекламата е по-ефективна) става по-голяма.

Социалните мрежи изглежда са в подобно положение, имайки предвид по-горното. Големи интернет и медийни компании заложиха на подобни вариации като MySpace, Facebook и други. Но това не изглежда да е доходоносен бизнес. Сергей Брин (съосновател на Google) наскоро предположи че: “Социалните услуги в инвентара на Google, като цяло са проблематични и работата по монетаризацията, която сме свършили не е донесла предварително очакваните резултати“. Google има договорно споразумение с News Corp за поставяне на реклами в тяхната мрежа – MySpace, а също така притежава и собствена социална мрежа Orkut. С няколко думи – Google не прави пари от нито една от тях.

На Facebook, макар вече сближена с Microsoft също не й провървя от това. Нейният опит със замах да предефинира рекламната индустрия, чрез новаторския подход в социалния маркетинг – Beacon, се провали напълно. Идеята на Facebook беше да информира приятелите на определен потребител, когато той купи нещо от някои онлайн търговски сайтове. Теоретично това трябваше да бъде нов вид препоръчваща икономика, нещо като в ежедневието – предаването от уста на уста. На практика потребителите се разбунтуваха, а защитниците на личната свобода изписаха не малко по темата. Основателят на Facebook – Марк Цукерберг потвърди през декември, че “ние просто лошо свършихме работата” и се извини.

Така че е съвсем очевидно, че и социалните мрежи както и уеб-пощите не могат да “донесат купчина пари”. Но не трябва да се омаловажава тяхната огромна полза. Социалните мрежи определено са предпочитани за връзка между потребителите в Интернет. Една добре функционираща екосистема от малки програми би могла да се възползва от това социално поле, предоставяйки възможността – приятели да общуват чрез игри, поздравления, видео-клипове и други.
Може би това е бъдещето.

Но трябва ли потребителите да посещават точно определен сайт, за да правят тези неща? “Ще дойде време, когато ще си спомняме за 2008г. и заедно с това колко остаряло и старомодно е било да се “влиза” във Facebook или LinkedIn, с цел да бъдеш социален” – казва Чарлин Ли, консултант във Forrester Research. В бъдеще, според нея, социалните мрежи ще бъдат “като въздуха. Ще бъдат навсякъде, където ще имаме нужда от тях и навсякъде, където ще искаме да бъдат“. Няма да е необходимо да влизаме във Facebook само, за да проверим дали някой от приятелите ни е направил нещо ново; вместо това може би просто съобщенията ще идват на имейл-адреса ни или в програма за незабавни съобщения. Може би няма да има нужда да качваме снимки във Facebook, за да ги видят приятелите ни; вместо това ще ги споделяме от адресника си.

Проблемът с днешните социални мрежи е, че често са затворени към външни сайтове. Някои от големите мрежи вече взеха решение да се “отворят” за достъп на независими програмисти, за да насърчат създаването на нов софтуер за тях. Но все още неохотно предприемат стъпки за отваряне към потребителите, заради (все още) прекаленият стремеж към максимизиране на посещаемостта по страниците им. Като резултат, интернет потребителите използват по няколко различни акаунта в различните социални мрежи, чат-програми, блогове и в обичайния случай дори не може да се изпрати съобщение от едно място към друго. Приятелите и контактите трябва да се канят по отделно за всяко едно място. Твърде изостанало.

Гледайки назад, онлайн медиите имат склонността да започват дейността си по този начин. При стартирането си CompuServe, Prodigy или AOL, започнаха като “заграден двор” преди да се превърнат в уеб сайтове. Ранните имейл услуги можеха да изпращат съобщения само в собствения си двор (както Facebook съобщенията в момента). Програмите за незабавни съобщения също стартираха затворени, но постепенно започнаха да се отварят една към друга. В социалните мрежи тази революция тепърва започва. Една част от индустрията вече си сътрудничи в “data portability workgroup” (група за преносимост на данни) за да могат хората да пренасят списъците си с приятели и друга информация в мрежата. Други заложиха на използването на OpenID, проект за създаване на една регистрационна система, която да бъде използвана от много сайтове.

Отварянето на социалните мрежи се дължи най-вече на предхождащата ги уеб-поща. Като технология уеб-пощата изглежда малко остаряла. Но Google, Yahoo!, Microsoft и други фирми днес преоткриват позабравените начини за социално общуване, под формата на споделяне на адресници, входящи кутии и календари от потребителите. “Имейлът в широк смисъл е най-важната социална мрежа“, казва Дейвид Асчър – участник в разработването на Thunderbird, имейл-програма с отворен код.

Това е така заради съдържанието на входящата поща, разполагащо с безценна и динамично обновяваща се информация за връзките между отделни хора. Във Facebook социалното общуване значително се влошава след първоначалната тръпка от намирането на няколко бивши  съученици. Като контраст, един имейл акаунт съдържа пълна адресна книга и може да даде информация за честотата и начина, по който общуват потребителите. Джо получава писма от Джак и Джейн, но отговаря само на Джейн; Джо е записал в календара Джейн и й пуска съобщение сега; Джо е записал Джак като “колега” в адресната си книга. Може би снимките от партито на Джо ще бъдат видими за Джейн, но не и за Джак.

Този вид социално разузнаване би могъл да се използва в много услуги предлагани в отворената мрежа. Дори нещо повече ако няма натиск да се прави бизнес, това би могло да остане дискретно за потребителите. Facebook има икономически интерес да публикува повече данни за потребителите си, казва г-н Асчър, докато Thunderbird като проект с отворен код може да позволи на потребителите да минимизират данните, които споделят. В бъдеще социалните мрежи биха могли да бъдат навсякъде или (другият вариант) никъде.

Това е мой превод на статия от Economist.com. Цялата статия в оригинал може да бъде прочетена тук.


Ако ви е харесала статията, натиснете бутончето

Leave a Reply